
Според древногръцка легенда, пастир случайно открива магнетит, чието свойство да сочи посока дало началото на примитивната навигация. Днес технологията на маглев е едно от най-впечатляващите приложения на магнитите, известна с безтриеносния си високоскоростен транспорт.
Според теоремата на Ърншоу от 19-ти век, фиксираните постоянни магнити не могат да постигнат устойчиво левитиране, но изобретателите преодоляват това ограничение: През 1912 г. Емили Башеле патентова устройство за магнитно левитиращ транспорт, а 20 години по-късно Уолтър Кемпер построи прототип. Първият комерсиален маглев шатъл беше пуснат във Великобритания през 1984 г.; днес работи в Китай, Южна Корея и Япония, достигайки скорост от 270 мили в час, въпреки че високата цена остава недостатък.

Маглев има два типа: електромагнитно окачване (EMS), използващо електромагнити за привличане към пистата, и електродинамично окачване (EDS), което разчита на свръхпроводимо отблъскване. Освен това маглев лагерите са енергийно ефективни и неизискващи поддръжка. Технологията се изследва и за стартиране на космически кораби, като проекти като StarTram целят значително намаляване на разходите за извеждане в космоса.